Музата на социализма
сп. ЕДНО, брой 93, лято 2011

Никола Михов, Валери Гюров и Мартин Ангелов от близо година работят по проект на име СОЦМУЗ – виртуален музей на визуалните изкуства в България от периода 1944-1989. Повод за създаването му е желанието на тримата да запазят и да предоставят на обществото информация за всичко, което е останало като свидетелство за български дизайн от това време. За съжаление работата на цяло поколение значими творци от ранга и постиженията на Стефан Кънчев попада под негативния знаменател на “комунизма”. “Липсва политика и култура за съхраняване на тяхното творчество”, споделят тримата и вместо само да го коментират и да чакат инициатива от държавни институции, предприемат конкретни стъпки за спасяването им. Архиви почти липсват, наличните не са дигитализирани, съхраняват се при лоши условия и достъпът до тях е затруднен, затова СОЦМУЗ влиза в ролята на комуникатор и удобен проводник на информация.

Ролите в проекта са разпределени така: Никола издирва, заснема и сканира материалите. Валери обработва изображенията, въвежда имената на авторите и заедно с Мартин, който поддържа сайта, отговарят за визуалната идентичност на проекта. Всички те са нещо като куратори, защото според лична преценка отсяват какво влиза в “музейната колекция“. Набирането на архив се случва през множество канали. “Попадахме на сърдечни и отзивчиви хора, съпричастни на нашата кауза, като например Бойка Ангелова от Столична библиотека, Албена Спасова от СБХ, проф. Буян Филчев от издателство “Български художник”, Славка Шопова от Народна Библиотека ”Иван Вазов” Пловдив, благодарение на които събрахме значителна част от материалите.” Никола, Валери и Мартин получават подкрепа и от хора, които се съгласяват да им предоставят личните си колекции. Тримата са преровили и разгледали куп архиви и особено впечатление им правят размахът, мащабът и всеобхватността на художествените дейности и осезаемото им присъствие в публичното пространство. Според наблюденията им може да се твърди, че има очевиден подем през 70-те години (голяма част от „експонатите“ в СОЦМУЗ са от периода на 1970), както и високото средно ниво на продукцията. Те си го обясняват с факта, че крайният продукт е преминавал дълъг път на одобрение заради обсъждането му от различни творчески комисии, а и всичко е правено на ръка. Също така във всяка област има автори със свой собствен, лесно разпознаваем стил, като Димитър Тасев в плаката и илюстрацията, Асен Старейшински в театралния плакат, Сашо Каменов в политическия плакт, Стефан Кънчев в запазения знак и филателната графика и Милка Пейкова в художествения шрифт.
Виртуалният музей СОЦМУЗ “отваря врати” в края на май с графичен дизайн. Амбицията на момчетата е в бъдеще да добавят дисциплини като архитектура, стенописи, мозайки и други, характерни за периода жанрове. Малко преди старта на уеб сайта те са готови с няколко галерии, като всяка включва средно по 80 произведения, и това са: запазени знаци, плакат, филателна графика, илюстрация на детската книга и оформление на грамофонни плочи. Отделно в блог ще бъдат показвани “героите” на музея под формата на статии и интервюта.
За хора, които са родени само няколко години преди края 1989 и с доста смътни спомени от това време, Никола, Валери и Мартин имат особено изявено влечение и отговорност спрямо визуалната култура от периода. Обяснение за това дават по следния начин: “Макар и да се занимаваме с различни по характер неща, всеки от нас намира вдъхновение в различни области на българското изкуство, които според нас са достигнали своя връх през социализма. Според нас е немислимо да се развиваме в креативно отношение, без да има приемственост и връзка с творците от миналото. Може би фактът, че сме прекарали само ранното си детство тогава, ни позволява да гледаме напълно необременено на него. В същото време като част от търсещото идентичността си “преходно поколение” усещаме голяма празнина в иначе пренаситената с информация днешна среда.”
СОЦМУЗ застава срещу отричането на миналото, което дори не е щателно осмислено и анализирано, особено в областта на визуалното изкуство. Той ще е събирателна база с данни и нагледни примери, която да позволява цялостен и най-вече безпристрастен поглед.
За край Валери, Никола и Марто очакват с надежда СОЦМУЗ да намери своя публика и най-вече съмишленици, които да помогнат за обогатяването и увеличаването на “колекцията”. Кой знае – един ден може да подредят галериите и «офлайн».

текст Адриана Андреева