Инсталацията “Нагледна агитация” припомня агитационните средства, използвани по времето на социализма. За да функционира по-добре, сложният свят на социалистическото общество се нуждае от серия правила и норми, които управляват човешкото поведение. Как са били показвани тези правила, как се е развивал механизмът за тяхната изработка във времето и каква е личната връзка на Райчо с тях. Нагледна агитация е пространство на спомени и визуални истории от времето на социализма. 
Интерактивната версия на проекта можете да разгледате тук: www.propaganda.nagledna.net

Как се роди идеята за проекта “Нагледна агитация”?

Всичко започна с един разговор с Диана Иванова за Буквите като тема, която бе избрала за фестивала Goat Milk.  Замислих се колко важни са те за работата ми на графичен дизайнер и как са били заедно с мен още от най-ранно детство. Прибрах се в къщи, разговарях с баща ми (пенсиониран художествен редактор), заровихме се в бараката и изнамерихме 10-на броя на Нагледна агитация, шрифтове за нашата практика и разни други основни пособия на дизайнерите от близкото минало. Осъзнах колко ясна и правилна структура имат графичните елемнти от онова безкомпютърно време и всъщност колко е красива естетиката. Всъщност те изиграха ролята списанието за дизайнери, което винаги е липсвало. До тогава се бях сблъсквал само с изданието “Архитектура на вестника”, което бях изчел от кора до кора, подминавайки идеологичните отклонения. Така, че със старание се заех да сканирам и копирам страниците му. Подредих инсталация със събраните материали и тя предизвика широк интерес.

Кои български художници, творили по времето на социализма, те вдъхновяват?

Разбира се Стефан Кънчев, но наравно с него и Христо Христов, Николай Атанасов, Асен Старейшински.

Според теб имало ли е място за личен почерк в създаването на агитационните материали, или всичко е било подчинено на общи естетически норми?

Първо си мислех, че чистата естетика е била следствие на социализма и наследството от руския конструктивизъм, но с по-детайлно вглеждане може да се види, че просто световните тенденции от онова време са били такива, а един Стефан Кънчев не е отсътпвал на колегите си от Лондон, Берлин или Токио, така че работите в никакъв случай не са били соц.

Как събра материалите за изложбата? 

Както казах по-горе материалите открих в бараката – прашасали кашони със забравени издания, баща ми издири и дървени букви от едновремешния висок печат, които придадоха интерактивност на изложбата. Невероятно е колко полезни неща могат да се намерят по мазите и таваните !

Какви са приликите и разликите между днешната реклама и тогавашната нагледна агитация, направи съпоставка  между служителите в рекламните агенции и функционерите на пропагандните звена. 

Основните прилики са, че и двете са предназначени да манипулират масите, а разликите че в единия случай целта е идеологическа, а в другия консуматорска. А относно служителите, които работят в тази сфера си мисля, че както и тогава, така и сега лошите работи излизат веднъж
от безмислието на посланието, което прокарваш и от друга страна от безхаберието на хората, които го визуализират. Мисля си, че сега просто последните са повече.

Показвал си проекта  в село Бела речка, „Софийска градска художествена галерия” и в град Бирмингам във Великобритания. Какви бяха реакциите на посетителите?

Най-вече положителни, с тази разлика че в България повечето зрители обръщаха внимание на материалите от списанията, докато на вън се интересуваха от моята лична връзка с агитацията и семейната история описана в проекта. Мисля, че двете неща много добре се допълват едно с друго и правят проекта по-плътен.